Васил Найденов даде откровено интервю, в което с типичното си чувство за хумор се определи като „стара чанта – мачкан лак“, но продължи с усмивка, че годините не са му попречили да остане активен и обичан от публиката. Макар вече на 74, певецът демонстрира отлична форма и младежки дух, впечатлявайки с изряден външен вид. Концертният му график е препълнен, а поканите към него не спират.
Още като дете Васил не е имал желание да стане певец, намирайки самата дума за неособено привлекателна. Мечтата му била да бъде музикант и да свири на инструмент, но пеенето, макар и непланирано, се оказало неговата голяма дарба. Той споделя, че никога не е учил пеене и дори майка му го съветвала да се съсредоточи върху пианото. Въпреки това, гласът му го направил звезда, обичана от хиляди българи.
За съжаление, кариерата му е засегната от загубата на архивите на Концертна дирекция, вследствие на пожар и наводнение. Това оставя не само него, но и други известни имена като Лили Иванова и „Щурците“ без документи за трудов стаж, а с това – и без пенсии. Днес Найденов получава помощи от 500 лв., които намира за недостатъчни и несправедливи. Той подчертава, че проблемът не е в самите пари, а в липсата на признание за дългогодишния труд, от който мнозина негови колеги са лишени.
Сред признанията, които все пак е получил, е награда „Кирил и Методий“ и пожизнена карта за безплатен градски транспорт, предоставена от Йорданка Фандъкова. Макар да приема това с благодарност, Васил се шегува, че картата и отличието не могат да заменят истинското уважение към артистите. Той признава, че най-голямата му награда остава любовта на хората, които идват след концертите, за да му благодарят. Именно това му дава сили да продължава да твори и да радва публиката.