Животът ми беше като безкраен кръговрат на грижи и обич от родителите ми. Те винаги ме защитаваха, обгръщаха с внимание и задоволяваха всяка моя нужда. Бях израснала в лукс и сигурност, но всичко това вървеше със своите условия. Завърших образованието си в престижен колеж тук, а мечтата ми да уча в чужбина бе задушена от страховете им да ме пуснат сама в света. След дипломирането, за да се уверят, че съм под наблюдение, баща ми ме уреди на работа във фирмата на негов близък приятел, с обещанието за развитие, макар че сърцето ми желаеше нещо съвсем друго.
Но с времето той започна да се променя. Първо, просто изглеждаше по-уморен, после слабостта стана осезаема, апетитът му изчезна, и очите му сякаш изгубиха онзи блясък, с който винаги бях свикнала. Разбрахме, че е болен от рак, и нищо не можеше да го спре. Лекарите бяха ясни – не му остава много време.
И тогава той изрази единственото си желание – да ме види омъжена и да държи внук в ръцете си. Животът му беше изпълнен с работа и постижения, но сега всичко, което го интересува, е да види продължението на рода, да знае, че единственият му свят, неговата дъщеря, е на сигурно място. Беше взел решение вместо мен – брак със сина на свой близък приятел, за да се почувства спокоен, да бъде щастлив, че ме е осигурил.
А аз? Аз съм на кръстопът. Обичам го и бих направила всичко, за да го зарадвам, но да жертвам мечтите си, да приема брака и живота, който не съм избрала, само защото това е неговото желание… Това е нещо, с което не знам дали мога да се примиря.