Миналото лято, през август, бяхме на почивка в Испания. Всичко беше толкова прекрасно и нищо не предвещаваше бурята, която скоро щеше да разтърси живота ми и брака ми. Дни след като се прибрахме, Боян, моят съпруг, се промени драстично. Започна да закъснява, ядеше набързо и се изнасяше на остъкления балкон, където пушеше цигара след цигара и водеше дълги телефонни разговори. Всякакви опити от моя страна да се приближа до него бяха посрещнати с безразличие, дори раздразнение. Когато настоявах за обяснение, той ставаше груб и отблъскващ.
С всеки изминал ден усещах как се отдалечаваме един от друг. Подозренията ми започнаха да ме измъчват, убедена бях, че в живота му има друга жена – руса, стройна и по-млада. Това отчаяние ме тласна към алкохола. Пиех водка, за да притъпя болката и да събера смелост да го накарам да признае, че има друга. Но така и не се осмелих да го попитам директно. Вместо това се задълбочих в пиенето, разреждах водката с кола, за да изглежда по-незабележимо. Дори колежките ми знаеха за моята болка и прикриваха поведението ми.
Един ден явно бях прекалила с алкохола. Докато слизах към асансьора, усетих, че залитам. Някой ме хвана – оказа се един съсед, разведен мъж, за когото се говореше, че често води различни жени вкъщи. В този момент не ми пукаше за нищо и отидох в апартаменра му. Там той ми предложи да ми налее нещо за пиене. Вместо да поискам кафе, аз се изцепих: „водка!“. След като той също си наля, седна до мен и започна да ме прегръща. Бях толкова объркана и жадна за внимание, че не се съпротивлявах. Стигнахме до леглото, но вместо удоволствие, усещах само отвращение. Едва изчаках да свърши, за да избягам до тоалетната и да повърна.
След като се поосвежих, осъзнах какво бях направила и му казах, че е било грешка, предизвикана от алкохола. Съседът просто се усмихна цинично и заяви, че не повтаря с жени като мен, като допълни, че е искал да пробва „пияна жена“. Тези думи ме съсипаха.
Прибрах се вкъщи, потънала в угризения. Две седмици бяха ад за мен. Не издържах на мълчанието на Боян и отчуждението между нас. Но тогава истината най-накрая излезе наяве – докато бяхме в Гърция, колега на Боян направил голяма грешка, заради която фирмата загубила огромна сума пари. Вината несправедливо била прехвърлена на Боян, уволнили го, а той трябвало да връща парите. Той бил принуден да наеме адвокати и вещи лица, борейки се за истината, но през това време изпитвал невероятен стрес и напрежение.
Аз, без да знам през какво преминава, го предадох с един мъж, който цинично ме използва като експеримент. Разплаках се от срам и вина. Исках да призная всичко на Боян, да му обясня какво се е случило и да го помоля за прошка. Но когато се канех да започна, той ме целуна дълго и страстно. Прегърнах го, объркана и гузна, мислейки си, че може би така е трябвало да стане, че съдбата го е наредила.
Въпреки всичко, всяка вечер, докато Боян спи до мен, се измъчвам от вина. Опитвам се да се убедя, че ако съм била пияна и не съм изпитала нищо, това не е истинска изневяра. Но дълбоко в себе си знам, че просто търся оправдание и не мога да избягам от срама.