Здравейте, искам да споделя историята си, която макар да е често срещана, за мен е уникално болезнена и трудна за преглъщане. Всичко беше цветя и рози, но след сватбата ни сякаш всичко се промени. Мъжът ми, който изглеждаше като добър и порядъчен човек, се оказа друг човек. Преди да се оженим, живяхме на семейни начала до 2018 година и решихме да узаконим връзката си. Живеехме в Италия, но родителите му непрекъснато настояваха да се приберем в България. Той беше дете, израснало в много лоша семейна среда – побои, изневери, страх, алкохол и стрес, които майка му понасяше ежедневно. Аз винаги бях до него, подкрепяйки го във всичко, с цялата си душа и с пълна морална отдаденост. Може би съм твърде съвестен човек и винаги му помагах и съчуствах.
Той беше доста затворен, но с времето усетих, че започна да ми изневерява. Не исках да вярвам, докато сама не видях истината с очите си. Остави ме сама в Италия с думите, че вече не ме обича и че го „задушавам“. Останах сама, обляна в страдание, неспособна да повярвам какво се случва. Човекът, за когото давах всичко, сега дори не ме забелязваше и ме игнорираше. По-късно разбрах, че в България живее с друга жена, но не искаше да се разведе с мен. Първоначално мислех, че това е някаква лъжа и не исках да повярвам, че той може така да постъпва. Бях му се доверила и глупаво вярвах, че всичко ще се оправи. Мислех, че това е някаква криза и че ще се съберем отново.
Започнах да се съвземам, фокусирайки се върху работата си, когато след една година той ме потърси отново. Беше пропилял всички спестявания, които бяхме събрали в Италия, след като започнал бизнес с коли. Свърза се с мен пиян и ми каза, че е направил грешка и иска да му простя, уверявайки ме, че никога повече няма да повтори тези действия. Аз му отговорих, че той така сам пожела, че цяла година не се е сетил за мен и че сега, когато е на дъното, ме търси. Той започна да ме заплашва със самоубийство и какво ли не още, но аз останах твърда. Един ден, като се прибирах от работа, го видях да ме чака пред входа. Изтръпнах, но го пуснах да влезе.
Изглеждаше ужасно – отслабнал, отчаян, но изпълнен с надежда. Каза ми да се върнем в България, защото там ще имаме щастливо семейство. Дълго мислих и с добротата си се съгласих. Върнахме се, аз забременях, и всичко се повтори отново. Но този път актрисата в сценария беше друга жена. Остави ме бременна в седмия месец и избяга. Започнах да го следя и видях с очите си, че живее при друга жена – разведена и без деца. Дойде на раждането на детето само за да го види, но продължаваше да отрича, че има друга жена. Убедено твърдеше, че всичко съм си въобразила, но в същото време казваше, че е по-добре да сме разделени.
Подадох молба за развод, но вместо мир, започнаха заплахи и обиди. До ден днешен водим война. Ядосан е, че съм го хванала и че знам всичко. Разводът вече е факт, но сега искам да се върна в Италия за по-доброто бъдеще на детето ни. Той обаче постоянно ме спъва, държейки ни тук като заложници. Продължава да живее с тази жена, но я крие, не се появява публично с нея, дори живее в нейния дом. Вижда детето според определения от съда режим, но продължава да ме тормози емоционално.
Един ден ми каза: „Ако ми простиш, ще оставя тази жена.“ Аз го изгоних и сега той се държи арогантно и нахално, твърдейки, че повече няма да ме моли, а ако искам – аз да го търся. Дори каза, че аз съм лишила детето ни от семейство, сякаш аз съм виновната за всичко. Уверен е, че един ден детето ще разбере и ще ме обвинява, а аз ще съжалявам, че съм се развела с него. Не мога да проумея как може да има такива безсърдечни и нагли хора, без капка съвест. Целият му живот майка му е била унижавана от баща му и явно крушата не пада по-далече от дървото.