Има един актьор, който не само пленява с ролите си, но и с душата си – Киану Рийвс. Той е пример за това как, въпреки всички удари на съдбата, човек може да намери сила, да продължи напред и да вдъхновява милиони. Ето неговата история.
„Много от вас вероятно ме познават от екрана, но истинският ми живот е далеч по-различен от блясъка на Холивуд. Бях само на три години, когато баща ми си тръгна. Това беше първата ми среща с болката. Оттогава животът ме хвърляше от едно предизвикателство към друго.
Смених четири училища заради дислексията си. Да уча беше борба, в която често се чувствах сам. В крайна сметка се отказах от гимназията. Този избор ми отвори други врати, но беляза пътя ми завинаги.
На 23 години загубих най-добрия си приятел – Ривър Финикс. Той беше талантлив, чувствителен, и загубата му ме научи, че дори най-ярките звезди могат да угаснат внезапно.
После дойде Дженифър. Срещнах я през 1998 г. – любовта ни беше от онези, които запалват искра в душата ти. През 1999 г. очаквахме дъщеря си. Всеки миг беше изпълнен с трепет, но съдбата ни удари с жестокост – нашето момиченце се роди мъртво. Тази загуба ни сломи и връзката ни не успя да издържи.
Само 18 месеца по-късно, Дженифър загина в автомобилна катастрофа. Останах сам, обременен от мъка, но същевременно решен да намеря смисъл в живота.
Сестра ми, която беше моето убежище, се разболя от левкемия. Тя се бореше за живота си, а аз се борех за нея. Сега тя е здрава, а голяма част от средствата, които спечелих от „Матрицата“, дарих на болници, лекуващи тази болест.
Има хора, които се фокусират върху материалното. Аз не съм от тях. Нямам имението с 10 спални. Нямам бодигардове. Не обличам дизайнерски дрехи. Най-често ме виждат в метрото или на улицата с обикновена чаша кафе в ръка.
Вярвам, че истинският живот е в простите неща – в малките жестове на доброта, в усмивките на хората, които срещаш.
Всички носим рани. Животът не е лесен и никога няма да бъде. Но в трудностите се ражда силата.
Животът си струва, независимо какво ви поднася. Борете се. Обичайте. И живейте така, сякаш няма утре.“