Момиче съм на 30 години, искам да ви разкажа историята си, защото не знам как да подредя мислите си. Осем месеца живях с приятеля си, който е на 32. Не го обичах истински, но останах с него, защото така е „правилно“, нали? На моята възраст е „нормално“ да имаш сериозна връзка, да живееш с някого, дори ако вътре в теб крещи, че това не е любов.
Той ме обичаше. Наистина. Грижеше се за мен, осигуряваше всичко, докато аз… аз просто бях там. Не работя. Целият ми ден беше между стените на апартамента, до магазина и обратно. Чувствах се задушена. Започнах да пия почти всяка вечер. Ставам по-смела с алкохола – заяждах се с него, крещях, че животът ни е скучен, че сме като стари хора. Обвинявах го, че ме държи далеч от приятелите ми, от дискотеките, от нощния живот, който толкова ми липсваше. А той… просто търпеше. Търпеше и ме обичаше.
Но аз… аз имах и друг. Един, който ме караше да се чувствам жива. Малкия, както го наричах наум. Той е на 20, див и свободен. Няколко пъти се виждахме, когато приятелят ми беше на нощна смяна. В неговото присъствие се усещах като жена, като истинска аз. Докосванията му, смехът му, лекотата му – всичко това ме увличаше. Но после дойдоха дните, когато приятелят ми беше у дома, и нямаше как да изляза. Малкия ми звънеше, настояваше да се видим, а аз се изнервях още повече. Нещо в мен се пречупи.
Една вечер, след поредния спор, погледнах в очите на мъжа, който ме обичаше, и изрекох:
- Не мога повече. Искам друг. Не те обичам.
Той замръзна. Мислех, че ще крещи, че ще ме разтърси за раменете, но той просто мълча. После събра багажа си и си тръгна. Вратата се затвори зад него, а аз останах сама. За момент се почувствах свободна. Най-накрая можех да бъда с Малкия, да бъда щастлива.
Звъннах му същата нощ.
- Свободна съм, тръгнах си. Кога ще се видим? – Казах го с вълнение, очаквайки да чуя същото и от него.
Но гласът му беше различен, студен, чужд.
- Не мисля, че това е добра идея. Намерих си някой на моята възраст.
Светът ми се срина. Седях с телефона в ръце, гледах празните стени и осъзнах, че останах сама. Избрах забавлението пред обичта, страстта пред сигурността, младостта пред зрелостта. И сега нямам нищо. Няма кой да ме търпи. Няма кой да ме обича. Няма кой да остане.
И питам себе си – това ли е щастието, което търсих?