Беше един обикновен ден за Ася – препълнен със смях, шумни гласове и неизчерпаема енергия от учениците в училището, където преподаваше. Когато се прибра вкъщи, изтощена, съпругът ѝ Виктор я посрещна с познатата топла усмивка и чаша чай.
– Как е най-добрата ми учителка? – попита той, като нежно я целуна по челото.
– Изморена, но щастлива – отвърна тя и се отпусна на дивана.
Виктор винаги беше внимателен и грижовен. Двамата бяха заедно седем години, а бракът им бе крепост, построена върху любов и доверие.
– Имам изненада за теб – каза той, сякаш прочел мислите ѝ. – Утре имаш среща при маникюристката ти Марина.
Ася се зарадва. От месеци не беше имала време за себе си. На следващия ден тя отиде в салона, където я посрещна Марина – жизнерадостна и винаги готова да разкаже поредната интересна история.
– Как си, мила? – попита Марина, докато оправяше инструментите си.
– Прекрасно, благодаря на Виктор, че ми напомни да отделя време за себе си – засмя се Ася.
Марина се облегна към нея с широка усмивка.
– Този твоя Виктор сихурно е истински съпруг за пример, но аз пък мога да ти се похваля с нов любовник.
– Така ли? – попита Ася с любопитство.
– Да, мила! Но, ох, ако жена му разбере, ще ни убие и двамата! –
Марина се засмя и продължи да разказва за новия си любовник. Докато слушаше разказите на Марина, Ася започна да свързва пъзела. Мъжът с ямките, успешният мениджър, „късните работни вечери“… Всичко сочеше към Виктор.
Трепереща, тя изчака да приключат с маникюра, запази самообладание и веднага се свърза със съпруга на Марина, Георги. Двамата се срещнаха същата вечер пред малък хотел, където, според Марина, „тайният ѝ обожател“ планираше романтична среща.
Когато Ася и Георги влязоха в залата, подготвени за разправии, те бяха посрещнати от вик:
– Честит рожден ден, Ася!
Балони, панделки и надпис с големи букви увиснаха пред очите ѝ. В центъра на стаята стояха Виктор и Марина, усмихнати до ушите, заедно с близките на Ася.
– Какво… какво става тук? – успя да промълви тя, все още стискайки кутия с яркочервена боя, която бе взела за отмъщение.
Виктор пристъпи към нея с виновна усмивка.
– Извинявай, ако съм те объркал. Това е твоят подарък! Знаем, че винаги забравяш рождения си ден, затова решихме да го направим специален.
Ася погледна към Георги, който се беше изчервил от неудобство.
– Значи… няма афера?
– Афера? – повтори Виктор и избухна в смях. – Никакви афери! Просто тайни подготовки.
Ася се отпусна и се засмя. Срамът ѝ бе равен само на облекчението. Партито бе незабравимо, но малко по-късно вечерта, докато излизаха от хотела, червеният надпис „ИЗМАМНИК“ върху колата на Виктор напомни за параноята ѝ.
Виктор само се засмя и я прегърна.
– Следващия път може би трябва просто да попиташ.
Тази случка щеше да остане завинаги в историята им като най-забавния и поучителен рожден ден!