Аз съм на 36 години, от 14 години съм омъжена и имам две прекрасни деца. На пръв поглед всичко изглежда идеално. Животът ми е устроен – дом, семейство, стабилност. Но въпреки тази привидна хармония, вътре в себе си усещам нещо като тежест, която ме кара да се замислям за това какво наистина искам.
През всичките тези години се стараех да бъда най-добрата съпруга и майка. Домът ни винаги е бил подреден, децата – нахранени и облечени, а мъжът ми имаше всичко, от което се нуждаеше. Но неусетно, ден след ден, аз самата се поставих на последно място. Семейството ми стана всичко за мен. С течение на времето, обаче, всичко се превърна в рутина – задължения, които изпълнявам по инерция. Сутрините ми започват с подготовката на децата за училище, готвене, чистене – всяка от тези задачи се повтаря ден след ден. Вече не намирам удоволствие в тях, а по-скоро ги върша автоматично.
С мъжа ми се отчуждихме значително. Работата му изисква чести пътувания, а когато е вкъщи, разговорите ни са основно за децата или за общи теми като положението в страната. Нашите лични отношения сякаш изчезнаха. Нямаме близост, няма емоционална връзка. Това продължава вече доста време, и дори не помня кога за последен път сме се чувствали свързани като двойка.
Преди известно време срещнах един мъж. Не знам какво точно се случи, но в момента, в който го видях, усетих как нещо в мен се раздвижи. Чувства, които не бях изпитвала от много време, отново се появиха. Това леко притеснение, онзи трепет в стомаха, който те кара да осъзнаеш, че нещо ново и неочаквано може да се случи. Бях объркана и несигурна как да реагирам в разговора с него, но не можех да спра да мисля за този миг.
Проблемът е, че продължавам да го срещам. И макар че между нас нищо не се е случило, усещам, че има взаимност в тези чувства. Той също ме поглежда по начин, който не мога да пренебрегна. Нищо не е казано, но понякога мълчанието говори повече от думи.
Имам семейство и не искам да го разрушавам. Но понякога ми се иска просто да оставя всичко и да си тръгна. Чувствам се разкъсана между това, което е правилно, и това, което искам. Знам, че трябва да избера семейството си, но не съм сигурна дали това е правилният избор за мен самата.