Мария планираше сватбата си с много любов и грижа, но не можеше да преодолее празнотата, оставена от смъртта на сина ѝ, Симеон. Той беше загинал в трагичен инцидент с мотор преди няколко години, и тя все още не можеше да го забрави. В деня на сватбата си Мария реши да остави празно място за него, в знак на почит и спомен, за да бъде част от този специален момент, макар и само духовно.

Годеникът ѝ, Димитър, я подкрепяше във всичко, дори в най-тежките ѝ моменти на скръб, и това му беше спечелило мястото на най-важния човек в живота ѝ след Симеон. Тя често мислеше, че именно синът ѝ, от отвъдното, е изпратил Димитър, за да не бъде тя повече сама.

В деня на сватбата, когато Мария вървеше по пътеката към олтара, ръка за ръка с баща си, очите ѝ бяха влажни от емоции. Усмихваше се, но в сърцето ѝ бушуваше буря от радост и тъга. Когато наближи олтара, погледът ѝ се спря върху празното място, което беше запазила за Симеон. Но не беше празно. На него седеше млад мъж, който изглеждаше около 20-годишен, но тя не го познаваше. Ядосана и объркана, тя прошепна на баща си:

„Татко, кой е този? Това място беше за Симеон…“

Баща ѝ само ѝ отвърна спокойно: „Тихо, скъпа, погледни към Димитър и се усмихни.“

Мария стисна устни, за да не се развика в този толкова важен момент, но вътрешно кипеше от гняв. След церемонията, когато двамата с Димитър се качиха в колата, тя не издържа и го попита:

„Знаеш ли кой седеше на мястото на Симеон? Баща ми не искаше да ми каже!“

Димитър я погледна с усмивка и каза: „Знам, любов моя. Исках да ти направя изненада, но май е време да ти разкажа. Този младеж се казва Давид и той получи сърцето на Симеон…“

Мария замръзна на мястото си, очите ѝ се разшириха, а сълзите й започнаха да текат. Не можеше да повярва на това, което чуваше. Сърцето на Симеон бе тук, до нея, на мястото, което тя бе запазила за него.

„Исках да имаш част от Симеон на нашата сватба, а Давид е дошъл с майка си, за да ти благодарят за този подарък на живот“, продължи Димитър.

Мария не можеше да задържи сълзите си и прегърна Димитър силно, осъзнавайки, че той е човекът, който ще я подкрепя завинаги. По време на приема, Димитър я представи на Давид. Той ѝ подари стетоскоп, за да може да чуе как бие сърцето на Симеон в неговите гърди. Това беше момент, който никога нямаше да забрави. Сълзите ѝ се стичаха по лицето, но този път бяха сълзи на облекчение и благодарност.

Прегърна майката на Давид, която също не можеше да сдържи сълзите си, и двете жени се подкрепяха взаимно в този емоционален момент. Мария усети, че Симеон е с нея не само в спомените, но и физически – сърцето му продължаваше да бие. Тя се почувства по-свързана с него от всякога.

С годините тя и Давид останаха в контакт, като тя винаги се радваше да знае, че животът на сина ѝ продължава по някакъв начин чрез него.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *